Отговори за непосветения - 2-ра част

Код: Е004
Отговори за непосветения - 2-ра част
Описание

стр. 416, м.к.
Беседи на духовния учител, мистик и цели-тел Зор Алеф с неговия баща. Настолна книга, която отправя читателя в завладяващо пътешес-твие към собственото му вътрешно съкровище.

Share

Цена: 14.00лв.
Брой:
Изпрати на приятел Добави в списъка с желания

Зор Алеф - “Отговори за непосветения” част 2
Беседи на духовния учител, мистик и цели-тел Зор Алеф с неговия баща. Настолна книга, която отправя читателя в завладяващо пътешес-твие към собственото му вътрешно съкровище.

БЕСЕДА 1: Смисъл на страданието. Физическото тяло като част на душата. Символизъм на древноегипетското мумифициране на телата. Учение за възкръсването в тяло. Болести на душата в астралния свят. Процес на втората смърт. – Когато Господ ни изтегля от Земния План, обикновено тялото се разрушава от болести, от физически страдания. Има ли в това духовен смисъл? – „Господ ни изтегля от Земния План…” – това е казано в преносен смисъл. Всъщност, Законът на Карма – великият и безстрастен съдия, който не различава добри и лоши, бели и черни, умни и глупави, ни изтегля от Земния План. Той ни поставя един единствен въпрос: „Какво сте направили в своя живот?” Ние си отиваме, когато нашата карма се е изчерпала. Под изчерпване на кармата се подразбира завършване на следствията, породени от причините, които създаваме. Ако нашите действия и постъпки в този свят достатъчно дълго време са били чисти и с това се е изчерпала нашата предишна негативна карма, ние можем да напуснем Земния План – нашето време е дошло, свободни сме, няма какво повече да правим тук. Тогава напускането на живота обикновено е облекчено за нас. В другите случаи Законът на Карма, който несъмнено е създаден от Бога, ни извежда от живота. Така индиректно можем да кажем, че Господ ни е извел. Когато става дума за известни хора, които са направили и много грешки, и много забележителни, прекрасни неща, вниманието на Бога към тези души е по-активно, а Неговата състрадателна воля и енергията на Неговата мисъл се насочват към техния живот (разбира се, не само физически) и сякаш го лекуват. Това лечение може да бъде и болезнено. Та нали и хирургът, за да спаси пациента, понякога прибягва до ампутация. Болният по принцип разбира, че това се прави за негово добро. Но когато започнат да ни лекуват свише, като ни избавят от това, което е излишно за нас, и още повече, когато използват такъв инструмент като страданието, това често предизвиква в нас гняв, неприемане и обида. По-специално, ако по време на нашето страдание ни напускат любими хора, ние изпадаме в униние, в отчаяние. Възниква въпросът: „Защо? Нима Господ не можеше да приеме душите им без да подлага телата им на физическа болка?” Именно за това питам и аз. И на първо място – за средните, за обикновените хора, за които страданието и злото са тъждествени. Всичко, което говорих дотук, е необходимо, за да разберем нещата по-натам. Смисълът е в това, че страданието е механичен инструмент за пречистване на нашата душа. Спомни си един наш общ познат, възрастен Човек. Преди няколко години почина неговата жена… И той действително остана сам, защото винаги е бил заядлива, конфликтна личност, дори агресивна към околните. Но ето че през последните години той омекна, започна да се усмихва, да поздравява хората на улицата – в него започна да се проявява доброта. Защо му беше изпратена мъката? Имаше ли тя за него някакъв смисъл? Ако се замислиш, ще разбереш, че това е същият процес, само, че тук страданието не е физическо, а е душевно. Ти сам казваш, че за повечето хора страданието остава непонятно и те го възприемат като несправедливост. И все пак то ги променя. Човекът, който умира от рак например, страда тежко. А физическата болка може и да го озлоби. Понякога Човек се озлобява, но това са редки случаи. Като правило, се извършва универсален процес – с приближаването на смъртта страдащите хора коренно се променят. Те се учат да приемат другите хора, стават по-отзивчиви, по-щедри, по-меки, по-чувствителни, по-възприемчиви за чуждата болка. Разбира се, това не е единственият път, за да се променим. Но за съжаление, мнозина изживяват своя живот, без да направят никого до себе си щастлив, без да направят щастливи и себе си… Дава им се шанс да постигнат своето вътрешно щастие. И колкото и да е странно, този шанс е вътрешното страдание преди смъртта. Можем да го сравним с хирургическия скалпел, чрез който ампутират излишното. Можем да го сравним с дъжда, който ни измива от калта; с огъня, в който изгаря нашият вътрешен боклук; или със слънчевите лъчи, както е казал Джубран Халил: „Какво е да умреш, освен да се възправиш гол на вятъра и да се разтопиш в изгряващото Слънце.” Страданието поражда онези лъчи, в които се разтопяват негативните излъчвания на нашата душа. Ние възприемаме страданието като нещо негативно, защото сме свикнали да мислим, че добро е това, което е добро за тялото (меко, уютно, чувстваме се в безопасност, защитени, имаме висок жизнен тонус), а лошо е това, от което е лошо на тялото. Но може да бъде и обратното. Великият въпрос е: „Кое е лошо и кое добро?”, ако това, което ти причинява болка, те прави по-добър.

– Аз говорех преди всичко за физическото страдание, което разрушава тялото. – Физическото страдание, разрушаващо тялото, в преобладаващото мнозинство от случаите прави Човека по-добър и не бива да си затваряме очите пред този факт. Следователно, ако то прави Човека по-добър, в него е скрит огромен потенциал за просветление. Молитвата на страданието, предложена на учениците в нашата Школа, е следната: „Отче, благодаря Ти за това страдание, за това лекарство срещу моите грехове и моето неразбиране, изпратено ми от Теб в миг на съмнение. Благодаря, Отче, тъй като в него ще изгорят моите стари одежди и аз ще възкръсна за нов живот сред Твоите синове. Амен.” По такъв начин страданието се разглежда като лекарство. Смисълът на думата „страдание” – „страда”, е тежка работа. Това действително е тежка работа, която душата извършва. Смисълът на физическото страдание е пречистване на душата. Енергията на страданието (а страданието има своя енергия – всяко страдание има своя енергийна специфика) е такава, че в нея изгарят душевните недъзи. И много рядко се среща такъв душевен недъг, който да остане извън влиянието на преобразяващия смисъл на физическото страдание.

– Ти говориш за душевните недъзи на все още живия, физически съществуващ човек? Точно така.

– Стигнахме до нов интересен въпрос…Нека довършим преди това за смисъла на страданието на физически живия Човек. И така, това страдание е обосновано от неговата карма, от неговите действия. Грубо казано, то представлява кристализирана негативна карма. Човек се сблъсква с резултата от всичко, което е правил, независимо дали разбира това, или не. Но на подсъзнателно ниво си прави изводи. Такъв е психологическият смисъл на това, което става. Дванадесетият знак на Единното Учение гласи: „Страданието е Учител по пътя. Венец на пътя е състраданието. Великото изкуство да живееш се състои в това да споделяш болките и тегобите на ближните, без да споделяш техните пороци.” – Сега ще ти задам въпрос, свързан с физическото страдание. И знам какво ще ми отговориш на него: „Да”. Прониква ли душата във физическото тяло? – Прониква. – Отлично. Сега питам следното – представлява ли тялото част от душата (след като тя прониква в него)? – Несъмнено. – Оттук следва въпросът – не умира ли част от душата със смъртта на физическото тяло? – Разбира се, тъй като тялото е част от душата. Цялата тази част от душата, която е била персонализирана в тялото, умира. И при високо самоотъждествяване на душата с тялото това „умиране” причинява на душата огромна болка, тъй като тя се чувства лишена от тази своя част, която за нея е била най-важна. По този начин възниква усещането за раздвоение. При това телесната част на душата е мъртва, няма я повече. Душата не разбира как е могло да се случи това. И това е огромно изкушение в първите минути след смъртта, а понякога и дълго време след това (в зависимост от това какъв е вътрешният потенциал и интелектуалното ниво на душата). \

– Каква именно част от душата представлява физическото тяло? – Низшата част. Тялото е уплътнена енергия на душата. Според кабалистичната терминология, то се съединява с душата на нивото на Тиферет – на нивото на центъра, съответстващ на слънчевия сплит. Затова слънчевият сплит е важен окултно-анатомичен орган. Обърни внимание на енергийните функции на органите на Човека. Задачата на белите дробове и сърцето е да разпределят енергия. Коремът, с локализираните в него чревен тракт, стомах, черен дроб и отделителна система, е предназначен за работа с физическите, грубите енергии. Задачата на мозъка е да възприема светлината, мислите и да насочва енергийните потоци. Главата, гърдите и коремът са три последователно свързани центъра на човешкия организъм – духовният, душевният и телесният. Тялото е свързано с душата чрез магнетични енергии – това е първият вид енергии, които можем да усетим. Когато разтрием дланите на ръцете, отдалечим ги една от друга и след това ги приближим, ще усетим топлина между тях. Това е най-плътната енергия на душата в тялото. Впрочем, тя се локализира в областта на корема. Малко по-фина енергия се концентрира в областта на черния дроб. Още по-фина е енергията в слънчевия сплит. Това е енергията на душата в тялото. От нивото на слънчевия сплит душата притежава същия комплекс енергии, присъщи на нея самата – това са така наречените енергии на „душата в душата”. Нивото на слънчевия сплит неслучайно е наречено Тиферет – Красота. Тук ни напуска чисто телесното възприемане на нещата и се появява възможността да виждаме красотата, да усещаме нейните цветове и да чувстваме вдъхновение. Оттук символично и до голяма степен енергийно започва осъзнатото развитие на душата – именно от възможността да усетим красотата. – Значи, душата на умрелия не просто се отделя от тялото, а заедно с тялото умира и нейната низша част. Другата, висшата част, се отделя. Така ли да разбирам нещата? – Умира нейната най-плътна част. Така е по-точно да се каже, защото „низшата част на душата” – в смисъла на преживявания, емоции, спомени и състояния; след смъртта на физическото тяло се абсорбира от психическите центрове на душата, които не се разпадат заедно със смъртта на тялото. По-просто казано, ако в психическите енергии, които се локализират в корема, в черния дроб, в отделителната система и в слънчевия сплит, има много отрицателни натрупвания, това не означава, че цялата карма на тези натрупвания умира заедно с тялото. Кармата механично се всмуква в низшите центрове на душата и остава в нея. Но смъртта на тялото и смъртта на най-плътната част на душата дават прекрасна възможност за развитие. Именно това, че плътната част умира, дава на душата възможност да преживее фините състояния в момента на смъртта и да отстрани много конфликти, съществували по време на живота. – Обясни ми следното: Душата прониква и в клетките на мозъка, ако говорим за мозъка като за физическо вещество, прониква и във висшите телесни центрове. Когато те умират, какво става с душата? – Астралното тяло прониква във всяка клетка на физическото така, както водата попива в гъбата. Без астралните енергии физическото тяло не би могло да съществува. Магнетичната енергия е най-плътната, етерната е малко по-фина, астралните енергии са още по-фини, като след това преминават в различни видове ментална енергия. Всичките тези видове енергия се намират една в друга…

– Не мога да разбера в какви тела то ще бъде възкресено, ако душата преминава през много прераждания? За какво въобще става дума? – Не става дума за някога живели тела. Възкръсналите са хора, които ще живеят на Земята в резултат на продължителна поредица просветляващи реинкарнации. – Тоест, има се предвид това духовно ниво на човечеството, до което то неизбежно трябва да стигне, ако до това време въобще не напусне Земния План… Но това е друг въпрос. – Ние не можем да обсъждаме тук доколко надалеч се простира замисълът на Твореца за човечеството. Но учение за това, че човечеството някога ще напусне Земята, също съществува. – Добре, нека да обсъждаме тогава това, което е по-близко до днешния ден, до разбирането на съвременния човек. Ние говорихме за привързаността на душата към тялото. Аз искам да продължа и да поясня някои въпроси, които бяха повдигнати в първата част на книгата. Интересува ме дали след смъртта на физическото тяло има болести на душата, озовала се в астралния свят? Чувства ли душата болка? От какво и как умира тя втора смърт?

– Честно да ти кажа, много би ми се искало поне за минута да си сменим местата, за да можеш ти сам да поемеш ролята на отговарящия. Призови на помощ Закона за Аналогиите, който позволява да проникнем в много тайни на света… И така, питам те могат ли, според теб, душите да боледуват, след като са напуснали физическото тяло? – В тази книга аз изпълнявам ролята на непосветения и затова, моля те, чакам отговор от теб. – Ако държиш толкова твърдо на своята задача, ще формулирам отговора. Както по време на живота на физическото тяло, така и след като душата напусне тялото, всичко продължава да се определя от нейния кармичен поток. Много недъзи на нашето физическо тяло, освен тези, които се пренасят от наши предишни съществувания, се определят от съзнанието на Човека и от кармата, наработена в този живот. Тоест, особеностите на кармичния поток, умът на душата, подсъзнанието на душата, астралното тяло на Човека формират болестите на физическото тяло. Ако Човек умира, без да е изкоренил тези болести от своя кармичен поток, от своя ум и от своето астрално тяло, техният отпечатък продължава да съществува. Понякога дори се развива. Това касае хората, при които привързаността към физическото тяло е толкова силна, че те посрещат смъртта със страх или неприемане. Така се формира енергия, която пречи да се прояви освобождаващата сила на смъртта. Всъщност, по принцип смъртта на физическото тяло е велико изцеление за душата. Когато ограничаващият фактор на тялото си отива и душата придобие чувството за освобождаване и способността свободно да пропуска през себе си токовете на Вселената, настъпва нейното изцеление и оздравяване. Това неизбежно е свързано с покаяние на душата след смъртта, с отричане от миналото, с трансформация на съзнанието. Но ако това не стане, тогава нейните недъзи ще си останат с нея така, както и по време на физическия живот. Нещо повече, могат да се умножат, тъй като порочната мисъл, злото намерение, гневът, разяждащ сърцето на Човека – всичко това са недъзи. И нима тези недъзи не носят след това и болка, и страдание, и отчаяние, съществуващи и във физическия живот? Например, раковото заболяване може да възникне в резултат на огромна обида към хората. Това не е рядкост. В частност, при жените това често е причина за злокачествен тумор в лявата млечна жлеза. Та какво можем да очакваме? Че същият този тумор съществува и на Астрален План. Ако такава обида срещу хората съпровожда душата и след отделянето ? от физическото тяло, то и на Астрален План туморът ще причинява болка, терзания, страх. А сблъсъкът с ларвите и със собствения негативен кармичен поток усилват болките на душата. Това е същият този ад, за който говорихме в първата част на книгата. – И така, душевните болести са реалност, но аз имах предвид нещо малко по-различно. Ако нашето тяло е подложено на въздействието на инфекции, вируси, нали същите тези вируси съществуват и на Астрален План… – Тези вируси са много по-опасни, отколкото дори вирусът на СПИН. Например общественият фанатизъм. Душата се заразява, като го „прихваща” от другите хора. Какво представлява вирусът? Това е мутирал агент, нещо моделирано и произведено от болезнената среда на човешкия организъм в съответствие с кармата на човечеството. Оттук идва и разнообразието на вирусите. Различните човешки пороци и наклонности създават различни вируси на Физически и на Астрален План. Безсмислено е да „причисляваме” към астралното тяло вируса на грипа, да речем, защото симптомите, чрез които се проявява грипът (висока температура, главоболие, хрема и др.), не са актуални за астралното тяло. Но на астрално ниво действат много други вируси. Колкото човешки пороци има, толкова са и вирусите. Хората се заразяват помежду си с вирусите на фанатизма и подчинението на властта. Това става и в политическите движения; и по стадионите; и при съзерцаването на безсмислени, пусти и жестоки зрелища… В по-малка степен това става, когато двама Човека обменят енергии, дори в обикновен диалог. Но ако единият от тях има много напрегнато, конфликтно подсъзнание, той проектира своето състояние върху другия Човек. И той се учудва, когато след ден или два изпада в истерия, получава сърдечен пристъп или още нещо. И тук действително са налице вируси от психически порядък. Посветените са знаели това още преди много хилядолетия. – Фактически ние стигаме до извода, че душата може да боледува, може да чувства болка. – Това е в пряка зависимост от сферите на астралния свят, в които тя се намира. – Сигурно в низшите сфери тя е подложена на повече болести, включително и на пряко свързани със земните болести. – Действително има такива сфери. Но не бива да правим извода, че цялото околоземно астрално пространство представлява зрелище на такива болни, кихащи и обливащи се във всякакви „течности” души. – А нима душата може да киха? – Може да „кихнеш” астрално. Но това става, когато разпиляваш много емоционална енергия… – Аз разбрах, че в астралния свят болестите все пак са по-малко или имат някакво друго свойство. А как душата се справя там със своите болести? Тук ние заболяваме, преодоляваме болестта и оздравяваме. А там какво става? – Същото. Но функцията на физическите лекарства изпълняват символите, а ролята на докторите изпълняват по-напредналите души. – Добре, но ако тук нашето физическо тяло може да умре в резултат на някаква тежка болест, то от какво и как душата умира втора смърт? Може ли болестта да бъде причина за това? – В известна степен, да. Защото движението на душата към реинкарнация може да се разглежда като движение към втора смърт в резултат на развитие на вътрешни недъзи. Друго е, че тези недъзи могат да бъдат общо състояние на душата, нейно мислене. Това може да бъде недъг на привързаност към земния свят, но може да бъде и инфектиране с такива психически вируси, за които вече говорихме. Може да бъде привързаност към лъжливи символи и много други неща. В духовната наука това се нарича обратно символично мислене и се разглежда като душевен недъг. „Бардо Тьодрол” („Тибетската Книга на Мъртвите”) например нарича това „болезнено бардо на следващото раждане”. – Какво е това „бардо”? – Бардо – това е промеждутък, пустота. Промеждутъкът в движението на душата към реинкарнация се нарича „болезнено бардо на раждането”. Защо? Защото то е свързано с определено деструктуриране на душата, нейната информационна наситеност отслабва. Душата става полубезсъзнателна, изпада в сън. Понякога това е свързано с бурни емоции, страшни видения, материализиран поток на нейното собствено съзнание. Та нали на Астрален План нашите мисли се превръщат в живи образи, живи картини и ние често се озоваваме в свят, който по време на живота съзнателно или несъзнателно сме създали в своя ум. Ето това е определен вид смърт – смърт на душата на нивото на отрицателния под-подплан на Света на Красотата, Света на Астралните форми. – Отреден ни е някакъв срок земен живот, при всички случаи. Това може да са седемдесет години, сто години, сто и двадесет, но не повече. Ние остаряваме, нашият организъм остарява и става по-уязвим за болести… – С душата е същото, но на Астрален План при много души този процес може да трае продължително време. По принцип, това са по-интелектуални души с добре балансирана информационна наситеност, но поради някаква причина не могат да се издигнат нагоре… Заедно с това има души (и те са повечето), които реинкарнират много бързо – след девет дни, четиридесет дни, две-три години. Преди говорихме за това. Уточни все пак процеса на втората смърт. Как става това? – След поредица предшестващи фази започва процес на разрушаване на душата. Отначало душата заспива. След това кармичният поток я привлича в определена точка на земното пространство, където тя вижда своите съединяващи се родители. И тук се образува кармичен вихър, който е насочен със своя връх към майчината утроба. Но майката не усеща този енергиен процес...

Бюлетин

 

Запишете се за бюлетина и научете първи за нови издания и специални предложения!
* задължителни полета

Безплатна доставка

Всяка поръчка на стойност над 60 лв. ще бъде доставена до Вас напълно безплатно!

 

Количка

Количката е празна.

Най-продавани

Как да отглеждаме ПОЗИТИВНИ ДЕЦА в този  негативен свят

Как да отглеждаме ПОЗИТИВНИ ДЕЦА в този негативен свят

-30%
Цена: 9.80лв.
Каталожна цена: 14.00лв.
виж отстъпката
Отстъпки за вас
Цена: 9.80лв.
Каталожна цена: 14.00лв.
Отстъпка: 4.20лв. (30.00%)
Законите на парите

Законите на парите

-30%
Цена: 10.50лв.
Каталожна цена: 15.00лв.
виж отстъпката
Отстъпки за вас
Цена: 10.50лв.
Каталожна цена: 15.00лв.
Отстъпка: 4.50лв. (30.00%)

Намерете ни

 

Follow ikanhira on Twitter