Душата на лекарствата

Дълго се колебах дали да напиша книга, посветена на лекарствата, тъй като съм наясно за опасностите при подобно начинание. Първо, за някои читатели, особено за начинаещите, има вероятност да се фиксират върху тези картини на лекарствата и да забравят, че всяко лекарство има широк спектър на приложение и повече особености, отколкото може да види един човек. Без да осъзнава, че тези картини са само една версия, един поглед, такъв читател може неправилно да приеме, че знае пълната картина на лекарството. Също така осъзнавам, че несъвършената комуникация лесно може да се преодолее при “живото” изучаване, но е далеч по-трудно при писане. Последната опасност е в това, че читателят на Материя Медика може да стесни своя поглед до ограничения брой лекарства, описани в тази книга. Ако при младия хомеопат се оформи тенденция всички пациенти да бъдат лекувани като се търси подобието единствено с картините тук, вмес-то непредубеденото търсене в Реперториума или в по-пълна Материя Ме-дика, то той ще стъпи на погрешния път и е много вероятно да претърпи неуспех.
Все пак, за последните години книгите ми “Духът на Хомеопатията” и “Субстанцията на Хомеопатията” придобиха известна популярност. Напи-сах тези книги, за да въведа студентите в Хомеопатията и в текстовете на Материите независимо от това дали ще се придържат към моята линия или не. Идеите за различните лекарства са помогнали на читатели и в практи-ческата им работа, въпреки някои неудобства на изложението. Трябвало е да търсят в индекса местата, където се говори за дадено лекарство и са правени опити да се реорганизира материала така, че по-лесно да се намира необходимото. Някои от тези опити са използвани и от мен в настоящата публикация, но открих и много грешки, които могат да доведат до неверни идеи и да се припишат на мен.

Тази книга представлява интерес за тези, които са чели “Духът на Хо-меопатията” и “Субстанцията Хомеопатия”, тъй като тези по-ранни книги ясно са изразили моето разбиране на “Органона” и “Материя Медика”. В случай, че не разбирате такива мои идеи като: реда на задаване на въпроси към болния; класификацията на царствата; миазмите и др., то тази книга едва ли ще ви бъде от голяма полза. Тя може да бъде използвана като приложение към предходните ми работи, но не и като тяхна замяна. Читател, който се опитва да използва тази книга, без да разбира фундаменталните концепции, може лесно да се обърка – като човек без компас.
Накрая, позволете ми да повторя, че читателят трябва да държи в съзнанието си мисълта, че това е книга, която се базира на опита на един хомеопат сред много други и затова е редно да се възприема като “бележки в движение”, а не като последна дума. Ако я използвате по подобен начин, то тя може да бъде полезна.