Субстанция на Хомеопатията

Минаха повече от две години от първата публикация на “Духът на хомеопатията”. Тези две години изминаха в изследване на два аспекта на хомеопатията - понятието за миазмите и връзката между източника на лекар-ството и неговата симптоматология.

      Част от това изследване се състоеше от доказване на лекарства, ко-ето силно увеличи разбирането ми на materia medica. Изучаването на перио-дичната таблица на елементите ми помогна да оценя взаимоотношенията между лекарствата и направи възможно формирането на по-широки и валидни обобщения. Това не само увеличи дълбочината на разбиранията ми за лекарства, вече “ познати”, но и ми помогна да схвана същността на някои по-редки лекарства, които сега използвам с известен успех. При работата със самия източник на лекарствата беше открито едно възможно директно приложение на materia medica - нещо, което намирам за много полезно в практиката.
 
       Възможно е много от тези идеи да са познати на някои, но аз бих ис-кал да споделя това, което имах радостта да открия за себе си-знанието, което вече ме е облагодетелствало извънмерно.              
    
      Представям тези идеи и схващания  с надеждата, че те ще бъдат проучени непредубедено, но и критично. Идеите в тази книга не са нито за-вършени, нито последни. Те просто се развиват в моя ум и са изложени тук, за да стимулират читателската мисъл и наблюдателност. Ще бъде нещастие, ако тази книга (или която и да е друга) бъде последвана догматично; подобно отношение води до ограничаване на възгледите и до предубеждения. С тези предупредителни думи аз ви каня да почувствате същността на materia medica.

ВЪВЕДЕНИЕ

      Когато бяхме студенти по хомеопатия цялата система ни се струваше доста объркваща – не можехме да видим никаква система, никакъв ред. Имаше много училища по теория и практика. Много правила, догми и привички бяха усвоени там, където липсваше разбиране на принципите на Materia Medica. Резултатите ни бяха постоянно бедни, докато случайно брилянтно излекуване не ме убеди, че има някакво обяснение за такъв успех, което, веднъж разбрано, ще ни позволи да повторим процеса с подобни резултати. Изучавайки тези успешни случаи, аз се опитвах да разбера основната идея в хомеопатията. Това ме отведе на едно очарователно пътуване, водещо до ново разбиране за здраве, болест, лечение, и което лежи в основата на пре-дишната ми книга “Духът на хомеопатията”. В нея аз съм обяснил понятието за болест като делюзия и как тази идея може да бъде приложена в лечебната практика. Книгата придоби голяма популярност и много колеги съобщиха, че са намерили идеите ми за много полезни на практика. Тази беше само първата, но несъмнено съществена стъпка. Все още много въпроси трябва да намерят отговор и много неща трябва да бъдат обяснени. За един и същи пациент различни хомеопатия предписват съвършено различни лекарства. В началото отдадох това на разлики при снемането на случая.  Но дори и на семинари, където снемах случаи пред слушатели и всички наблюдаваха едно и също, имаше поне двайсет различни предложения за един и същ случай. За мен това означаваше, че ние все още предписвахме според симптомите – всеки взимаше няколко симптома или някаква идея и излизаше с някакво лекарство. Почувствах, че трябва да има начин всички ние да стигаме до малки групи тясно свързани лекарства, ако не до едно и също. Имаше нужда от карта, която да ни показва пътя през този океан от лекарства и болести. Усилията ми през последните две години бяха насочени в тази посока. Вече съм развил схващането си за болестта като делюзия и се чудя сега дали болестните състояния могат да бъдат класифицирани. Видях някаква възможност чрез идеята на Ханеман за миазмите. По-рано бях отхвърлил тази идея като незначителна за практиката и неочаквано я видях като много полезно средство за класифициране на болестните състояния. Пресъздадох миазмите на базата на схващането си за болестта като делюзия и мисля, че резултатът е една класификация с голяма практическа стойност. Миазмите за мен пресъздават различни възможни типове реакция, което естествено означава различни начини на схващане на реалността. Един тип схваща реалността като остра заплаха и реагира инстинктивно и внезапно по защитен начин. Нарекъл съм този миазъм Остър. При Псората реалността се вижда като проблем, който може да бъде разрешен чрез битка. При Сикозата проблемът изглежда неразрешим и реакцията е опит да се прикрие тази неспособност. Сифилитикът схваща ситуацията като отчайваща и безнадеждна и в резултат на това става деструктивен . Открих, че в тази рамка болестните състояния могат да бъдат прекрасно разработени, а пациентите разбрани по-добре; стигането до лекарството стана по-лесно. За да направя процеса по-точен бяха нужни още много неща. Работех върху други миазми, които се намират между главните, и така открих Субострия, Рингуорм (лишейния), Маларийния, Проказния и Раковия миазъм. Всички те, заедно с Tuberculinumовия миазъм, представляват ценен ориентир за изучаването на болестите. За да потвърдя истинността на моята хипотеза, аз се заех да приготвя и докажа нозода Рингуорм, а също направих доказване и на Bacillinum. Доказванията осъществиха това, което вече бях открил на практика – идеята за миазмите важи и е от полза. Понятието за миазмите ми помогна не само да задълбоча разбиранията си за болестните процеси, но също ми даде поглед и върху други явления в заобикалящия ни свят, като например, причината за увеличаването на новите болести. Аз съм много щастлив с това откритие. Но това също не беше достатъчно. Веществата, които съставляват хомеопатичната Материя Медика, трябваше да бъдат разбрани по-дълбоко и ако е възможно, да бъдат класифицирани така както сме класифицирали болестните състояния. За първи път се усетих за това, докато подготвях лекция за Arg-met. Забелязах, че симптомите на това лекарство са свързани с публични изяви (напр. затрудненията на  ораторите, певците, проповедниците и т.н), което бих отнесъл към самото сребро. Среброто е по изявите.Подобно обаче, Aur-met. (злато) също има силна темата за изявите (отговорност, работливост, съвестност). Зачудих се дали тази тема не е обща за всички метали. След като изучих металите един по един, се убедих, че всички метали имат темата за изяви и защита, която присъства и в ежедневния им живот. Това привлече интереса ми към периодичната таблица, която проучих с голям интерес. Открих, че колкото по-тежки стават металите според атомното си тегло, толкова по-голяма е степента на изява. Освен това близко свързаните лекарства са поставени в една и съща група от таблицата. Например, Palladium и Platina, две известни допълващи се лекарства в хомеопатията, са в една група – по-тежката Platina е точно под Palladium. А както знаем, изявата на Palladium е много по-голяма от тази на Platina. Тогава започнах да изучавам други елементи от Периодичната таблица и открих обща тема за катионите, друга за анионите, след това за солите и за киселините. Имаше няколко елемента, които не можеха да бъдат разбрани в тяхната същност от на-личните записи на доказвания. Тях се заех да ги докажа лично. Заедно с ня-колко колеги и студенти проведох доказване на Ferrum-met, а по-късно, на Йод. Тези доказвания задълбочиха знанията ми за лекарствата, а също и за Периодичната таблица като цяло.