Пълен справочник за родители
От малкото дете до тийнейджъра какво да знаем * какво да правим * какво да казваме
Въведение
Когато станете родител, копнеете за деня, в който детето ви ще проходи. Надявате се, че тогава може би ще може да обясни какво не е наред и ще ви улесни поне мъничко. Истината е, че всеки нов етап от живота на родителите, независимо дали детето е в предучилищна възраст или в пубертета, носи своите предизвикателства и радости. Не мисля, че някога настъпва момент, в който да бъдеш родител е лесна работа, но това е част от неговата красота. Тази книга има за цел да разкрие част от тайнствеността, забулваща различните ситуации, характерни за детството и юношеството. Едни са очевидни, като нощното напикаване и тръгването на училище. Но аз се постарах да включа и списъци, свързани с по-неуловими аспекти в живота на родителите на растящото дете, като развитието на емоционалната му интелигентност или значението на креативните игри. На тези теми се говори малко, но те са също толкова важни. Всеки списък е само от неколкостотин думи. Идеята е да ви дадем няколко начални момента, към които да прибавите своите идеи и опит. Все пак повечето са предостатъчно заети от самия факт, че са родители, отколкото да имат време да четат безкрайни глави, разискващи в най-големи подробности приучването към използването на гърне. Вероятно ще правите справки с тази книга, когато имате настроение или конкретен въпрос, който се нуждае от отговор. Това е идеалният подход. Щом прочетете книгата, ще ви направи впечатление, че подходът към много проблеми е подобен. Аз вярвам дълбоко в позитивното родителство. С други думи, животът ще бъде безкрайно по-лесен и приятен както за вас, така и за вашето семейство, ако стартовата ви гледна точка е, че да сте родители не значи постоянно да воювате. Не може да става и дума за ефективно родителство, ако направлявате, всявайки страх; винаги ще се радвате на по-добри взаимоотношения и по-добро поведение, ако детето ви се чувства обичано, ценено и изслушвано. Когато станем родители, обикновено започваме да гледаме по нов начин на своето детство и семейство. Едва след като аз самата станах майка, успях да проумея напълно благодарността, която дължа на своите родители, отгледали ме в дом, изпълнен с любов, търпение и ентусиазъм. Тази книга е за тях.
Любов
Наистина ли се нуждаете от книга, която да ви каже как да обичате детето си? За повечето родители топлината и привързаността идват естествено – те не са нещо, за което се налага да мислят. Инстинктивно знаем, че децата, които растат в даваща сигурност, щастлива атмосфера, се превръщат в добре адаптиращи се към живота, любящи хора. Децата, които не са такива късметлии и израстват без родителска любов, често са проблемни, зле справящи се с живота хора. Но връзката съвсем не е толкова пряка, колкото изглежда на пръв поглед.
Истината е, че не е достатъчно само да обичате детето си; бъдещето му се определя от начина, по който го обичате.
1. Показвайте любовта си. Забравете някогашното твърдение, че проявата на любов няма да подготви детето за грубата реалност на живота. Изследванията показват, че емоционално резервираните семейства създават по-неуверени, зле приспособяващи се хора.
2. Давайте по-скоро време, отколкото играчки. Много родители успокояват чувството си на вина заради дългите работни часове или семейни конфликти, като засипват децата си с играчки. Подаръците не могат да заменят истинската обич и топлина.
3. Не бъркайте разпуснатостта с любовта. Децата се нуждаят от правила и ограничения също толкова, колкото се нуждаят от обич. Глезенето и угаждането не се покриват като понятия с любовта на родителите (вижте стр. 43).
4. Отнасяйте се еднакво към вашите деца. Момчетата, дори като бебета, често получават по-малко физическа нежност от родителите си, отколкото момичетата. Полагайте специални усилия да дарявате с еднаква нежност момчетата и момичетата.
5. Помагайте на партньора си да се освобождава от стари навици. На татковците често им е по-трудно от майките да показват любовта си. Бъдете търпеливи – може би вашият партньор просто преживява отново опита, който има със своя баща от детството си.
6. Стимулирайте самоуважението на детето. Децата на семействата, които изразяват редовно нежността си един към друг, обикновено се радват на по-голямо самоуважение и на по-съвършено общуване с родителите си.
7. Чувствайте се по-щастливи. Прегръдките стимулират тялото да произвежда окситоцин, хормон, който ни кара да се чувстваме по-добре. Американско изследване открива, че една двайсетсекундна прегръдка на ден прави децата и родителите по-щастливи и по-малко стресирани.
8. Давайте безусловно. Старайте се да не свързвате всеки жест на нежност с нещо, което детето е направило добре, като прибиране на играчките или вземане на изпит. Импровизираните прегръдки позволяват на детето да разбере, че обичта ви е безусловна.
9. “Виж какво направих!” Децата проявяват любовта си по различни начини, затова не се тревожете, ако детето ви не е винаги гальовно. Вместо това то може да пожелае да ви подари рисунката, която е направило в училище, или да изслушате заедно приказка преди лягане.
10. “О, мамо, разкарай се!” Ако вашият тийнейджър не приеме идеята да го гушнете, опитайте нещо по-различно, например да му стиснете рамото или да го прегърнете откъм гърба; и двете демонстрират обич, без да са прекалено “задушаващи”.
Спорове С развитието на личността си детето започва да върши нещата по свой начин и те неизбежно влизат в конфликт с вашата личност и разбирания. При малкото дете това се проявява във вид на сцени, за които ще стане дума по-нататък в тази книга (вижте стр. 165). С по-големите деца, които вече се изразяват по-ясно, възникват спорове, когато вашите граници и техните желания се сблъскат. Да бъдеш добър родител означава да поставяш и поддържаш разумни ограничения (вижте стр. 43) и същевременно да позволяваш на детето да даде израз на това, което го измъчва.
За здравословни отношения можем да говорим, когато родителят не само определя правилата, но и вижда гледната точка на детето. Използвайте следващите десет съвета, за да преобразувате семейните спорове и от разрушителни да ги правите плодотворни;
- Придържайте се към темата. Фокусирайте се върху разисквания проблем. Не намесвайте изведнъж други деликатни въпроси и не поставяйте на дневен ред минали събития.
- Притеснява ли те нещо друго? Уверете се, че не сте борбено настроени – възможно е хормоните, умората, паричните тревоги, съпружеските неразбирателства и стресът в работата да ви направят необичайно раздразнителни.
- Избягвайте обвинителния тон. Означава да говорите от първо, а не от второ лице. Кажете например “Почувствах се разочарован, когато ти…” вместо “Ти ме разочарова, когато…”. Така критиката не изглежда толкова лична.
- Никога не казвайте “никога”. Старайте се да избягвате обобщения като “Никога не си пишеш домашните навреме”. Подобни обобщения в повечето случаи не са верни, а заради тях детето ви ще се чувства жертва. Придържайте се към конкретните инциденти.
- Не се съюзявайте. Много е важно родителите да бъдат единодушни, но не карайте детето да се чувства така, сякаш се нахвърляте заедно отгоре му. Избягвайте да споменавате мнението на други хора, например на учители или други родители.
- Запазвайте спокойствие. Разногласието лесно може да премине в спор. Ще ви бъде по-лесно да запазите хладнокръвие, като седите, дишате спокойно и обмисляте внимателно това, което искате да кажете.
- Бъдете мили. Откажете се от обидните имена и коментари. Словесното малтретиране – като например да наричате детето си “мързеливо”, “глупаво” или “лошо” – няма място в здравия дом.
- 8. Изключете телевизора. Невъзможно е да водите разумна дискусия, ако трябва да надвиквате телевизора, телефона или стереоуредбата. Нужна е тиха стая, където няма да ви отвличат вниманието или непрекъснато да ви прекъсват.
- 9. Научете се да слушате. Децата изключват, когато усетят, че предстои изнасянето на лекция. Не превръщайте диалога в монолог, не прекъсвайте и не натяквайте...
