Въведение

Живеем във времена, пълни с предизвикателс-тва – пазарите стават все по-непостоянни, а прави-телствата повече от всякога се опитват да регули-рат и контролират състоянието на своите гражда-ни. Време е да се преразгледат законите за парите. В такива променливи условия лесно можем да пропуснем факта, че живеем в свят на голямо изо-билие, че законите за парите и паричният поток са вечни и естествени, и че нищо реално не се е про-менило – богатството е наше законно право. Тук в тази малка книга многократно ще повто-ря главните закони и принципи от другите ми кни-ги, посветени на богатството – Номерът с парите е да ги имаш и Животът никога не е означавал борба – и ще ги резюмирам за по-бърз и по-лесен про-чит. Това са законите за парите, които служат, за да ни напомнят как лесно да се приспособим към изобилието и богатството.
Парите са енергия. Животът ви е енергия. Вие сте физическо тяло, личност, формирана от сбор от спомени. Но в крайна сметка вие сте чувство, и то има духовна идентичност – вашата душа. Парите също са чувство: чувство на богатство, сигурност, изобилие и успех. Понякога парите могат да бъдат усещане, че сте важни и специални, усещане за сила. През цялата история философите и великите религиозни водачи са учили, че има божия благодат, която идва и отминава през целия ни живот, както при смяната на сезоните. Ние сме обичани и сме осигурени. Парите са просто един символ на безкрайната доброта, ми-лостта, която ни е дала живот. На физически план инстинктивно знаем как да се справяме. Това поз-нание е естествено и дадено от Бога. На тези страници ще изложа „Десетте закона на богатството”. Това не е книга от типа “Стегни се! Давай! Напред! Ура!”. Вместо това правя преглед на психологическите аспекти на приспособяването към парите. Но тук също така ще намерите изло-жени по-дълбоки метафизични тайни – вътрешна-та игра, както някои я наричат. Това са тънкости, известни само на някои – тънкости, обикновено пропускани, защото не са видими на пръв поглед. Всички ние трябва да вникнем в себе си, за да схванем прилива и отлива на парите в живота ни. Това е един от великите духовни закони на плане-тата Земя – както физическото равновесие, любов-та и състраданието, междуличностните взаимоот-ношения и друг житейски опит, който придобива-ме през живота си. Парите са от значение – първо, защото очевид-но трябва да се храним. Второ, защото като божес-твени духове получаваме свободно тяло и духовно сме длъжни това тяло да обикаля планетата Земя, за да събира житейски опит. Възможността да се движим е от значение – тя ви осигурява необходимите средства да се разро-вите дълбоко в себе си, за да извадите наяве ис-тинската си сила. От тази лична сила потичат вси-чките пари, от които някога ще се нуждаете. В края на своя живот, с всичките си победи и с цяла-та си красота, вие сте само сбор от спомени, които сте успели да придобиете. Тези спомени съставля-ват вашата духовна идентичност – вашата душа, изразена като свято неизчерпаемо чувство. И това сложно чувство, историята на живота ви, е вашето истинско аз. То е безкрайно, тъй като в него е бо-жествената искра на Бога. През вековете парите са получили лоша слава. Те са били свързвани с корупция и със злоупотре-ба с властта. Развило се е схващането, че по няка-къв начин богатите ограбват бедните, и че ако сте станали заможни, прекъсвате връзката си с любов-та, добротата и Божията сила. Разбира се, това не е вярно. Искрено вярвам, че можете да сте богати и одухотворени, и че с богат-ството си можете да дарявате любов и състрадание – използвайки богатството си да помагате на дру-гите да стъпят на крака, така че и те да могат да придобият пари – всеки един да разнася навред неговото или нейното богатство, така че всеки да може да трупа опита и уменията, от които се нуж-дае, за да овладее пътищата на живота и да стане мъдър и съвършен.
В прекрасното малко томче на Джон Рандолф Прайс „Книгата за богатството”, той ни припомня по един изкусен начин, че всички философии и религиозни системи от древността включват идея-та за самостоятелността – че идеите за хармония, покой и богатство са общи за всички култури. Прайс цитира девет извадки от Библията: твърде-ния за богатството като „Обични, аз ти желая вси-чки неща, чрез които можеш да просперираш” и „Ти трябва да помниш Господа твоя Бог затова, защото той е този, който ти дава силата да станеш богат.” Повечето от нас не помнят това; помним само, че „парите са корена на всяко зло”. Но истинският цитат е „Любовта към парите е коренът към всяко зло”. Сами по себе си парите са символ на призна-телност, жест на благоволение и състрадание. Зло са единствено негативните емоции, свързани с парите като алчност, скъперничество, фикс-идеята за власт и т.н. Парите са неутрални; те са само уплътнена (вт-върдена) форма на енергия (светлина), а светлина-та естествено също е неутрална – тя може да осве-ти храма или да хвърли сянка върху килията за изтезания. В ерата на ранното християнство църк-вата се е стремяла да контролира хората. Идеите за самостоятелността и изключителността на всички неща са били иззети от свещените книги и религи-озните учения. Самоутвърждаването и независи-мостта са се считали като заплаха за религиозната власт и феодалния контрол върху обикновените хора. Но времената са се променили. В книжката си Прайс отбелязва, че Трансце-денталното движение, в продължение на малко повече от сто години, развива идеите за богатство-то, хармонията и изключителността на живота. То започва с Ралф Уолдо Емерсон и ранните теософи; след това минава през Мери Бейкър Еди, основа-телката на християнската наука и онези, които формират Движението за новото мислене – всеки един спомагащ за възстановяване духовността на самоутвърждаването. Прайс посочва също така, че идеята за духов-ното утвърждаване на индивида е израснала от неуверено начало до все по-благосклонен прием, появявайки се в крайна сметка като велика духов-на светлина. Това е пренесено през десетилетията в този век от такива знаменити учители, като Чарлз и Миртъл Филмор („Единение”), Нона Брукс („Наука за божественото”) и, разбира се, Ернст Холмс („Религиозна Наука”). Именно тези смели предтечи позволиха утвър-ждаването на новата епоха на Просвещението и разпространяването на Новото мислене в нашите модерни общества. Идеите за самодостатъчността, изобилието и просвещението не са заплаха за по-вечето. Много хората осъзнават, че сами са отго-ворни за собственото си утвърждаване, и че пое-мането на отговорност е духовен акт, който помага на всеки един да става все по-свободен. За да стане това, хората трябва да бъдат смели, те трябва да възприемат идеята, че сами могат да контролират живота си. Поемането на отговорност е нещо неудобно, понеже в тази идея се ражда истинският индивид. Това е единственото реше-ние за проблемите на нашите общества. Глупаво е да очакваме някой друг да уреди живота ни. В крайна сметка ще се нуждаем от шест милиарда индивидуални решения. В миналото бяхме манипулирани и принудени да вярваме, че индивидът не е важен, че цялата сила и власт над живота ни трябва да бъде прех-върлена на властите, които биха действали като пазители на общото благо. Много властници упра-вляваха общото благо за техни собствени цели, често в ущърб на народа. Виждайки това, много от обикновените хора се питат дали философията за подобна липса на утвърждаване в действителност работи. Интересно е, че общото благо стана извес-тно като „обществения интерес”, което се оказа всичко, което е угодно на водачите на духовното, финансовото и политическото ни статукво. Безкрайното манипулиране и контрол върху обществата ни бе лансирано като свята и добра идея. В края на краищата, кой може да се проти-вопостави на „обществения интерес”? Обаче идея-та някой глупав търтей в раиран костюм да ви каже в какъв цвят да боядисате входната си врата, не поражда много интерес сред широката публика. На религиозно-духовния фронт ни лансираха идеята, че се нуждаем от органите на властта, кои-то от наше име да се застъпват пред Бога. Отне ни повече от хиляда години да разберем, че тази идея е доста глупава, и че можем да си побъбрим с Бог винаги когато пожелаем, без да искаме разреше-ние или наемаме говорител. Хубавото при съвременните християнски църк-ви е, че те не ви казват, че трябва да преминете през тях, за да стигнете до Бог. Вместо това те учат хората сами да поемат контрола върху себе си. Разбира се, идеите да поемеш отговорност и контрол върху себе си и да си осигуриш свободата да ръководиш собствената си духовна съдба са радикални идеи, които все още се оформят. Погледнете западните ни демокрации. На тео-рия хората са свободни, но в действителност каква свобода имаме ние? Съществуват милиони прави-ла, които дават право на органите на властта да експлоатират гражданите и да контролират всеки аспект от живота ни. Често казвам, че човек е сво-боден тогава, когато не иска да прави каквото и да е. Веднага щом като ви хрумне съзидателна идея за правене на пари, политическата система се гмурва заедно с вас в нея. В истински мафиотски стил, те стават ваши безмълвни партньори. Вие се захващате за работата и риска, и, докато системата поставя на пътя ви стотици препятствия, тя без всякакво усилие взема голям пай от наградата. В Европа, където в по-голямата си част е изоб-ретен институционалният контрол, самоутвържда-ването все още не се смята за нещо изключително. Все още се счита за брутална, егоистична и твърде неприлична идеята, че може да поискаш да напра-виш пари, да станеш богат и да управляваш живо-та си. Всеки, който е поел в това направление, ще трябва да си проправи път през безкрайните отри-цателни вълни на антагонизма. Той ще трябва да е смел и да се изправи пред манипулаторите, които отрупват със срам и подигравки всеки, който тър-си да разкъса ограничителните мерки на стария умствен калъп. Все още не сме се отчаяли. Нашето време е на-стъпило, а правилата за парите са прости. Не е толкова трудно да проправите безшумно пътя си през блатото на глупостта, за да успеете и станете свободни. Въпреки системата, милиони енергични хора са го направили. Новата идея е тук: контро-лът е доста старомоден, а обществата ни ще се променят постепенно, тъй като хората разбират, че старата система просто не работи. Мисля, че духът на първите американски за-селници им е позволил да възприемат по-лесно идеята за индивидуалността. Хората в Америка са по-свободни, те не са толкова привързани към спомена за древни феодални системи. В резултат на това новите идеи са намерили почва в Америка, а хората се стремят към богатство, свобода и мо-билност, без да се чувстват зле от това. Хората искат да бъдат свободни, те искат да опитат всич-ко от живота, без да се подчиняват на ограничи-телния контрол от страна на институциите. Това е естествено. Все още дори в Америка продължава да същес-твува в продължение на 50 години процес на при-вличане и отблъскване между старомодните сили за контрол и новите идеи, които търсят свобода. Предимството, което имат американците, е в това, че те не са подложени на срама, нанесен на обик-новените европейци, които търсят самоутвържда-ване и богатство. Този факт е позволил на такива ...