В ТЪРСЕНЕ Отново пласт след пласт събличам от изявената реалност – все полуистини и фалш, миражи, маски... от блянове, надежди и мечти, фантазии. Воали свалям... Къде е Истината, Господи, от теб посятата? ...Събличам пласт след пласт обвивки от душата си, освобождавам се от всичко преживяно, и сънувано... От сънища и сън наяве... EНЬОВДЕНСКИ НАПЕВИ Тревите и цветята в този ден особено ухаят и някак си особено трептят, зоват... И птиците, пчелите в този ден особено припяват, особени, магически простаранства се редят... Пристъпвам нежно, леко по земята и галя я със мисъл, чувство и нозе... Лицето и душата ми усмихват се, запяват – любов, благословение от мен се лей... Докосваме се с тази хубост земна и небесна, обменяме нектари, аромати, светлина, и мир, и музика, възторг, поезия... И ражда се особена, нетленна красота... Благословен съюз мистичен на природните царства! РАЖДАНЕ В БУРЯТА Светкавици – искри енергия в природата, в живота ми, в душата ми... при напрежение, противоречие, противопоставяне... Със странна скорост времето тече – подобно миг или безвремие го преживяваме... Енергията движи се тъй яростно, стремително, тъй целево, неудържимо... че блясва ярка светлина, последва гръм и тътен... Всичко резонира.. Полярностите са съединени, напрежението е реализирано, картината е цялостна. Уви! – средата е смутена, нещо е ранено, има страдащи... Мирът дошъл е заедно със болката, със травмите... И тъй разцъфва цветето на святото сияние – Дъгата – мост между човек и Бог, между Небето и Земята. А в душата се ражда центърът на Целостта, на необята... ЩЕ БЪДА В БЯЛО Ще бъда в бяло, с вейка от маслина, подобно ангел в бяло облекло. Ще бъда пееща, усмихната, красива - в простор от благост, мир, любов. Ще нося Светлина, Надежда, Радост на вси отворени към мен души. Ще бъдем във хармония, единство, цялост - ще леем Благодат на вси страни. ДА БЪДА Да бъда във ръка със свещ запалена, да бъда с будно, светещо съзнание, да бъда всеки миг с Небето свързана - посрещайки Добро и зло - в Доброто да пребъдвам!