Преди няколко години отидох при приятеля си Боб Водварка, за да ми изследва зрението във връзка с използването на очила за близко и далечно виждане. Боб се възползва от модерните технологии под формата на компютър за очна диагностика и така написа идеалната рецепта за моите очила. Десет дена по-късно ми изпробва очилата и, след като обяви, че вече съм готов да виждам всичко, което ми е нужно, ми каза “довиждане”.

Бях паркирал колата си на петнайсетина метра от вратата на неговия кабинет. Докато се движех с новите си очила, аз повдигах краката си изключително високо при всяка стъпка. Но си дадох сметка за този факт едва когато завих към колата си и видях отражението си в огледалото. Стъпалото ми беше на около шейсет сантиметра над земята. Огледах се сепнато, за да проверя дали някой ме е видял. (Всеки знае как се е чувствал, когато е извършил нещо не особено умно!) Щом се успокоих, че никой не ме гледа, аз се засмях при мисълта колко смешно изглеждах.

Тогава ме порази една отрезвяваща мисъл. Аз също съм оптометрист. Пътувам редовно из страната, пробвам специални, направени по поръчка очила на хората… но тези очила не са нито розови, нито сиви. Тези очила са уникални, защото увеличават родителския ви потенциал. Те правят дори нещо повече – помагат ви да виждате любовта, надеждата, интелигентността, личността, гения, почтеността и всички останали положителни качества, които притежава вашето дете. С други думи, тези очила ще ви помогнат да видите огромния потенциал, представен в детето. Ето откъде започва тази книга – тя стимулира родителите да се вгледат отново и да видят какво може да стане в бъдеще това специално дете – вашето. Ще ви даде възможност да се вгледате в себе си и в шанса, който имате, да помогнете на детето да развие и достигне своя потенциал.

В “Как да отглеждаме позитивни деца в този негативен свят” многократно повтарям два принципа. Правя го, защото са толкова важни, че ако ги използваме, ще опростят целия възпитателски и родителски процес.

Първият принцип е: “Вие сте това, което сте, и там, където сте, заради онова, което е минало през ума ви, и можете да промените това, което сте, и където сте, като промените онова, което ви минава през ума”. С други думи, мисленето се отразява пряко върху изпълнението.

Това ми напомни следния случай. Преди няколко години се съгласих да купя компютър убеден, че е ключов фактор за разрастването на нашата компания и по-успешното осъществяване на целите ни. Страшно се вълнувах заради този компютър. Като имате предвид, че съм отраснал в градче в Мисисипи и че се вълнувам от покупката на всяко ново нещо, ще ви бъде по-лесно да разберете ентусиазма ми във връзка с нещо толкова значително като компютър. Из цялата страна разказвах на слушателите си за бъдещия прекрасен компютър и всички чудеса, които щеше да прави – да проверява фишовете със заплати, да се грижи за инвентаризацията, за пощата, да приготвя кафе, да чисти кухнята. Този компютър щеше да прави всичко!

Шест месеца след покупката на компютъра го обявих за продан за много по-ниска цена от онази, която бях платил. Ето ви пример за неудачна сделка! По това време на всеки два месеца разпращахме до всички хора в нашия списък безплатни мотивиращи бюлетини. Тяхната задача беше да вдъхновяват нашите клиенти, като същевременно ги запознават с новите ни продукти. В този списък фигурираха някои си д-р и мисис Уилям Б. Джоунс, които също получиха един от бюлетините. Същия бюлетин получиха д-р и мисис Уилям Джоунс, и д-р и мисис Джоунс. Освен това този бюлетин получиха мистър и мисис Уилям Б. Джоунс, мистър и мисис Уилям Джоунс и мистър и мисис Джоунс. И не само това, но бюлетин получи и мисис Уилям Б. Джоунс! Е, мисля, че добихте представа за ситуацията. Сметките ни за пощенски разходи набъбнаха неимоверно, закъсняхме с плащанията и нямате представа колко се разстроиха някои от тях, когато опитахме да им поискаме същата сметка трети път!

Тези от вас, които са имали вземане-даване с компютър, сигурно вече са се досетили какво е станало. Когато си дадох сметка какво означава това за нас, изпаднах временно в безтегловност. И казах на хората си:

– Продайте го! Избавете ме от него! Махнете го оттук!

Този компютър ни разоряваше! За щастие не намерихме купувач. Казвам “за щастие”, защото днес той е от изключителна важност за успеха на корпорация “Зиг Зиглар”.

Въпрос: “Каква е разликата между компютъра, който имахме, и компютъра, който имаме?” Отговор: “Никаква, освен че първите две групи, в чиито ръце бяхме оставили управлението му, можеха да провалят парад дори само от два автомобила.” Докато един ден в офиса ми влязоха Дейв и Мерилин Бауър и ми казаха:

– Мистър Зиглар, ние можем да накараме компютъра ви да се смее, да говори, да подсвирква и да пее. Ами да, даже можем да го накараме да работи!

Още на другия ден влязох в стаята с компютъра и започнах да му говоря и, уверявам ви, това е най-вълнуващият компютър, който съм виждал. Той се смееше, говореше, подсвиркваше и пееше, и работеше! Естествено възникващият въпрос е: “Какво, за Бога, направихме?” А отговорът е прост! Променихме това, което влизаше в него. И когато променихме това, което влизаше, се промени и онова, което излизаше от него. И този прост принцип действа по същия начин и при хората.

ВИЕ СТЕ ТОВА, КОЕТО СТЕ, И ТАМ, КЪДЕТО СТЕ, ЗАРАДИ ОНОВА, КОЕТО Е МИНАЛО ПРЕЗ УМА ВИ.

Вторият принцип е: “Животът не е лесен… всъщност е суров, много суров. Той важи във всички случаи, независимо дали сте домакиня или корпоративен директор, професионален спортист или треньор. Това е вярно, независимо с какво се занимавате в живота. За да побеждават, родители и деца трябва да оцеляват в един суров свят. Което изисква да се научат на самодисциплина.

Родители, открил съм, че ако сте сурови към себе си, животът ще бъде много по-лесен за вас. Ето защо е толкова важно родителите да обучават децата от най-ранна възраст да се контролират сами. Липсата на самодисциплина е равносилна на катастрофа. Когато излезе в света, детето бързо ще се убеди, че дисциплината, която не са му дали любящите родители, ще му бъде наложена бързо от нелюбящия свят. Развиването на самоконтрол често изисква преживяването на болезнени уроци, но резултатът си заслужава усилията.

Един от примерите, които давам често, за да подчертая, че животът не е лесен, е свързан с лекторските ми ангажименти. Веднъж срещнах някаква жена и тя, с известна неохота и без да ме гледа в очите, попита:

– Сигурно получавате хубаво хонорарче за речите, които изнасяте, нали?

– О, не, госпожо. Не знам откъде имате тази информация, но тя просто не е вярна. Аз изкарвам огромно хонорарище за речите, които изнасям!

Това, което обаче не й казах, е, че преди да изкарам какъвто и да било хонорар, съм изнесъл стотици безплатни лекции в различни “Лайънс” и “Ротъри” клубове, църковни организации, градински клубове и всевъзможни офиси и изложения. Безброй пъти съм изминавал с колата си десетки мили вечер, за собствена сметка, за да говоря пред десетина човека, и след това – за да се прибера същата нощ, защото нямах пари за мотел. Защо го правех ли? Не се отказвах, защото вярвах, че имам какво да кажа, и знаех, че рано или късно ще започнат да ми плащат, за да го казвам.

На въпроса “Какво искате наистина от живота?”, вероятно всеки родител, който чете тази книга, би отговорил:

– Искам децата ми да успеят в живота, да станат най-доброто, на което са способни.

Как можем да постигнем такъв резултат? Като използваме очилата, за които вече стана дума – да виждаме децата си с целия даден им от Бога потенциал, да ги подготвяме да го използват в суровите места на живота и да прибягват постоянно към него, и да се грижим онова, което влиза всекидневно в ума им, да дава стабилни, позитивни резултати на изхода.

В следващата глава ще разгледаме някои отрицателни аспекти на света, в който живеем, защото именно там възникват много от нашите проблеми.

1. Кой е първият основен принцип, който ще ви помогне да отгледате позитивно дете?

2. Сетете се за конкретен пример от вашия живот, илюстриращ как вашето мислене е повлияло върху начина ви на действие.

3. Кой е вторият принцип, който е също толкова важен за отглеждането на позитивно дете?

4. Предпазвате ли детето си от суровите места на живота?

5. Избройте някои начини за промяна на дисциплината и инструкциите, които давате на детето, така че да му помогнете да издържи в суровите места на живота.

6. Вашите родители учили ли са ви да упорствате? Как го правеха?